Адв. Янчо Трончев за сп. ТЕМА, "От другата страна на моста"
Васил Божков спечели Лот 4 на магистрала „Тракия” и демонстративно обяви фалит на „Мостстрой” АД
Попитали Радио Ереван:
- Може ли и най-богатият човек да фалира?
Оттам направили справка и отвърнали:
- По документи всичко е възможно.
Кризата продължава и макар да имаше предупреждения за вълна от фалити, само допреди дни никоя компания публично не обяви неплатежоспособност. След дълга агония и отдавна предизвестена смърт единствен комбинатът „Кремиковци” рухна. Може би затова краткото съобщение: „Мостстрой” АД уведомява своите акционери и всички заинтересувани лица, че на 06.10.2010 г. са депозирани молби за откриване на производство по несъстоятелност на „Мостстрой” АД и неговите дъщерни дружества – „Мостстрой-Пловдив” АД, „Мостстрой-София” АД и „Мостстрой-Велико Търново” АД. Причина за взетото решение е, че към настоящия момент „Мостстрой” се намира в състояние на неплатежоспособност и свръхзадълженост”, предизвика силен трус.
Министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев побърза да успокои медиите, че не се очакват катаклизми с Лот 4 на магистрала „Тракия”, където „Мостстрой” е сред участниците в избрания за изпълнител консорциум. Но не скри, че се работи резервен план Б за аутобана. Премиерът Бойко Борисов директно се закани, че ако строителството излезе извън график, деветте фирми, ангажирани с отсечката между Ямбол и Карнобат, няма повече да видят обществена поръчка.
Предупреждението за евентуален банкрут на „Мостстрой” завари всички, които имат отношение към фалитите, неподготвени.
Оказа се, че Камарата на строителите в България не разполага с обобщени данни нито за фалиралите строителни фирми, нито за онези, които на практика са спрели дейност.
Мултинационалната компания КОФАС, която от години следи фалитите в България, не пожела да коментара ситуацията, тъй като още не били готови с анализите.
От „Интерлийз” отказаха всякакви подробности по случая „Мостстрой”. Само стана ясно, че междувременно досегашният изпълнителен директор Теодор Маринов се оттегля от лизинговото дружество и преминава на друга работа в структурите на Националната банка на Гърция, а приемникът му не е упълномощен да дава изявления.
В ОББ също не изгарят от желание да дават изявления за своя длъжник „Мостстрой”, а „Мостстрой” на свой ред е като развален телефон, който дава заето.
Окови на дълга
От съобщението на „Мостстрой” се разбира, че още през август „Интерлийз” е прекратил сключените с компанията договори за финансов лизинг и е прибрал обратно транспортните си средства. По същото време „Мостстрой” коректно се е издължил на друг свой лизингодател - „БМ Лизинг”, на който с 6 месеца предсрочно е изплатил всички вноски за строителната техника, взета през 2006 г.
Въпреки че компанията е лишена от техника и е финансово затруднена, „Мостстрой” не прави постъпки за излизане от консорциума, който междувременно печели изграждането на Лот 4 на магистрала „Тракия”. Участието й бе публично огласено, но от „Интерлийз”, които много добре знаят, че компанията е в невъзможност да покрива задълженията си, заради което са й отнели техниката, не оповестяват за случая. Може би това е въпрос на търговска тайна? Но и другият кредитор – ОББ, проявява конфиденциалност за висящите задължения на „Мостстрой”.
Според Търговския регистър през 2008-а в несъстоятелност са обявени 245 фирми, през 2009 - 330, а през тази година - други 303. Нито за една от тях не се вдигна подобен медиен шум. Причината за изключителния интерес е името на известният й акционер Васил Божкове и участието на фирмата в изграждането на магистрала „Тракия”. Когато надпреварата за поредния лот приключи с успех за неговия холдинг, Божков демонстративно обяви „Мостстрой във фалит. Не излиза ли, че всичко това е показен жест към държавата, от която неговите доскоро привилегировани фирми вече не получават достатъчно поръчки?
Твърди се, че не само„Мостстрой” и „Холдинг Пътища”, но и другите участници в консорциума за Лот 4 с изключение на „Галчев инженеринг груп” са контролирани от най-богатия българин. На 31 август те подписаха договора за магистрала „Тракия” и поеха ангажимент да изградят 48-километровата отсечка срещу 2.24 млн. евро/км с ДДС. За сравнение Обединение “Магистрали Трейс” спечели Лот 2 с цена 2.21 млн. евро/км с ДДС, а гръцката “Актор” взе Лот 3 при 1.92 млн. евро/км. Но само пет седмици след като получи зелена светлина да строи, едната компания от консорциума на Божков поиска обявяване в несъстоятелност. Така натрупаните с времето проблеми бяха прехвърлени към „правителството на трите магистрали” и към кредиторите.
Интересно защо точно сега фалира „Мостстрой”. По всичко личи, че компанията е могла да обяви неплатежоспособност още преди да сложи подписа си за Лот 4, тъй като договорът с ОББ е изтекъл в края на май и не е бил предоговорен, но още преди 31 август банката е направила изискуем остатъчния дълг от над 5 млн. евро. През март е било постигнато споразумение за разсрочване на задълженията към „Интерлийз”. Но през август лизингодателят е загубил търпение за дължимите му 1.2 млн. евро и е запорирал всички сметки на „Мостстрой” и на неговите дъщерни дружества. Близки до „Мостстрой” твърдят, че именно това е поставило компанията в невъзможност да работи. Неплатежоспособността не е дошла изведнъж. Още в одитния доклад на едно от дружествата - „Мостстрой-Пловдив”, за миналата година одиторът „Силвикс” ООД е акцентирал, че има проблем: „Обръщаме внимание, че дружеството е реализирало нетна загуба в размер на 3 943 хил. лв. за 2009 г. и са натрупани непокрити загуби от минали периоди за 91 хил. лв. Към тази дата нетният дългов капитал надвишава значително собствения капитал, в резултат на което съотношението на задлъжнялост е 92.94%.” Аналогични предупреждения има и за другите две дъщерни дружества. В отчета на „Мостстрой”за 2009 г. проблемите също не са премълчани: „Съществено влияние върху дейността през изминалата година оказа спряното финансиране за изпълнението на спечелени от дружеството обекти за над 20 млн. лв. Негативно влияние оказаха и възникналите проблеми в усвояването на средства по линия на програмите и структурните фондове на ЕС, недостигът на пари в държавния бюджет, нестартирането на редица тръжни процедури и прекратяването на вече проведени, увеличеният обем на обжалвани решения за избор на изпълнител, забавянето на разплащанията с възложителите поради недостиг на финансови ресурси, негативните последици от икономическата и финансовата криза.” Така че случилото се най-вероятно да е изненадало единствено държавата.
Краят на лесните пари
Кокошката, която снасяше златни яйца, не оцеля в кризата, затова използвайки възможността, която му дава законът, най-богатият българин излиза от пътностроителния бизнес и се ориентира към други дейности, смятат запознати. За никого не е тайна, че лесните пари от изграждането и поддръжката на пътната инфраструктура са вече в миналото. При предишните правителства строителните компании на Васил Божков получаваха договори и гарантирана висока печалба. Днес той няма лоби сред управляващите, поръчките не са това, което бяха, а и контролът за усвояването на европейските пари е затегнат от правителството. При свитите обеми на работа няма да е изненада, ако и „Холдинг Пътища” се окаже с подобна на „Мостстрой” съдба. Росен Плевнелиев уверява, че държавата не дължи и лев на дружеството пред фалит, но признава, че борчът към “Холдинг Пътища” е за 22 млн. лв.
При фалит от Васил Божков не може да се търси отговорност, тъй като не е в управляващите органи. Твърди се, че голяма част от активите на всички негови дружества от пътностроителния сектор вече са прехвърлени в офшорни фирми.Така, ако не се предприеме оздравяване на компанията, кредиторите и обикновените акционери ще пият по една студена вода, защото наличностите няма да стигнат за удовлетворяване на всички претенции.
„Основен инвеститор в инфраструктурата е правителството и след като то не се разплати с бизнеса, логично е някои от компаниите да стигнат до неплатежоспособност. Бавно вървят проектите по европейските програми за изграждане на инфраструктурни обекти, заради дефицита кабинетът отменени и поръчки за 200-300 млн. долара на Европейската инвестиционна банка и на Световната банка. Бюджетът на общините е орязан и поръчките са свити до минимум. Ако не се форсират европроектите, строителният бранш ще влезе в депресия”, предупреждава Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България.
Губещите
След случая с „Мостстрой” нараснаха опасенията, че всяко задлъжняло предприятие може да обяви несъстоятелност с цел да се освободи от тежките окови на дълга. „При неплатежоспособност лизингодателите, както и банките търпят големи загуби. Всеки лизингов договор има своите специфики и дори при колите няма конфекция на контрактите. Изземането на активи е крайно решение, от което и двете страни по договора не са щастливи. Предприемачът се освобождава от имуществото, взето на лизинг, но не и от задълженията по обслужване на договора за него. В много случаи има допълнителни обезпечения, често има и поет личен ангажимент от собствениците на съответните фирми. С процедурата по несъстоятелност отговорностите не приключват”, твърди Валентин Гълъбов, член на ръководството на Българската асоциация за лизинг. Но единствено едноличните търговци отговарят с цялото си имущество, а при т.нар. капиталови дружества, каквито са ООД, ЕООД, ЕАД, АД, юридическото лице носи отговорност до размера на средствата и имуществото, с които съответната компания разполага. Това трябва да е добре известно на всички, които правят бизнес, но едва половината от българските фирми проверяват платежоспособността на своите клиенти, установи проучване на EOS Matrix, която се занимава със събиране на лоши вземания. Случаят с „Мостстрой” показа, че и държавата не прави изключение в недоглеждането с кой сключва договор. Нищо, че тя разполага с всички законови механизми, гарантиращи й най-добрата информираност.
В други развити страни започването на процедура по несъстоятелност е свързано с идеята за оздравяване на предприятието с проблеми. Типичен пример е американската General Motors, която с помощта на държавата и кредиторите успя да оцелее. У нас аналогичен пример трудно се открива. Години наред се хвърляше прах в очите, че се правят опити за спасяване на «Кремиковци». Случаят с металургичния комбинат се оказа емблема на българския преход - схемите за източване продължаваха да дават резултат, докато ръждясалият колос не бе хвърлен на бунището. Незавидна съдба имаха и другите гиганти на социалистическата индустрия като Български морски флот, предприятията от химическата индустрия и машиностроенето, банковия сектор. Целият преход е свързан с източване на предприятия и банки, раздадени бяха т.нар. лоши кредити, които така и не бяха върнати, но всичко се забрави. След като държавни фирми и банки бяха доведени до фалит, дойде времето за приватизацията им на символична цена.
Днес ситуацията в държавата е такава, че и най-добронамереният бизнесмен може да изпадне в състояние на неплатежоспособност. А недобронамереният пък може да предизвика такава и да излезе сух от ситуацията. Опитни юристи твърдят, че при желание от мажоритарните собственици и управляващия екип няма проблем паричните потоци да бъдат пренасочени и предприятието да бъде умишлено източено. Ако хората, които се заемат с умишлен фалит, са юридически добре подготвени и особено като се има предвид, че българската прокуратура не може да се похвали с подобна компетентност, умисълът трудно се доказва. До момента в България няма понесена наказателна отговорност за довеждане на дружество до банкрут. Увереността, че няма да последва наказателна отговорност, е добър повод за умишлено източване на компании. Казват, че в момента има две причини за това – или някой да е твърде недобросъвестен, или да му е омръзнало системата да го мачка.
Към дъното
Заради кризата фирмите максимално са изтънили цените и малка промяна в първоначалните замисли води до провал на проекта, тъй като разстоянието от предвидената печалба до загубата е твърде малко. Като се прибавят и забавените плащания от страна на партньорите, и нарастващата междуфирмена задлъжнялост, много компании стигат до фактическа несъстоятелност, тъй като техните кредитори ги натискат за вноски по задълженията. Освен това предприемачите стават предпазливи и не влизат в нови бизнес начинания, за да се предпазят от евентуални неблагополучия, а така скъсяват пътя до фалита.
Банките в България са обвинявани за състоянието на бизнеса у нас, тъй като с оправданието за висок риск правят заемите непосилни. Лихвите по депозитите се сринаха, но условията по кредитите стават дори по-тежки заради нарастването на несъбираемите вземания. Колкото повече финансовата тежест по заемите и лизинга расте, толкова повече ще стават и фирмите, които не могат да ги обслужват, особено ако липсват поръчки и пазар. Може би затова българските банки и лизинговите дружества не си позволяват да кажат и дума срещу длъжниците си, тъй като самите те са част от проблема. В повечето случаи държавата остава ням свидетел на проблемите и ако нещо предлага, то е да лекуваме следствието, а не причината.
Адвокат Янчо Трончев, съсобственик на дружество "Трончев и Ганев":
Счетоводните документи издават умишления фалит
Адвокат Трончев, кога една компания стига до фалит?
- По смисъла на Търговския закон неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността се предполага, ако длъжникът не е бил в състояние да плаща в 60-дневен срок от падежа. А за да се стигне до фалит, причините са много: лоша икономическа среда, лошо управление, високи лихви по кредитите, некоректни търговски партньори, неплащане на дължими суми от държавата по спечели обществени поръчки... До фалит се стига и когато търговецът сам е решил да увреди кредиторите си. И за тази цел е намалил до минимум имуществото си или го е разпродал на безценица на близки и роднини.
Каква е процедурата по обявяване в несъстоятелност?
- Тя е уредена в Търговския закон. Според разпоредбите всеки кредитор на длъжник, изпаднал в неплатежоспособност, може да поиска от съда откриване на процедура за несъстоятелност. Това може да го направи и самият длъжник, като сам подаде такава молба до окръжния съд. Съдът преценява дали наистина длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност и дали откриване на производство по несъстоятелност е единственият начин кредиторите да могат да се удовлетворят по някакъв начин. Пак според закона съдът е този, който определя началната дата на неплатежоспособността или свръхзадлъжнялостта. Това става на база на доказателствата по делото, а не по усмотрение на търговеца, който иска сам да се обяви във фалит, или пък по преценка на кредитора, който иска фалита му. За фалит със задна дата не може да се говори, а трябва да се посочи началната дата на неплатежоспособност. Освен началната дата в решението на съда, с което се открива производството, се назначава синдик, налага се обща възбрана върху имуществото на длъжника, прекратяват се правомощията на досегашните органи на управление.
Задължително ли е да се предложи оздравителен план и от кого зависи да се направи опит за спасяване на компанията?
- Не е задължително да има оздравителен план. Той може да се предложи от кредиторите, от самия длъжник, от синдика, но задължително се одобрява от съда.
Познавате ли случаи на оздравяване на фирмата?
- Познавам редица случаи на оздравяване на фирмите по този начин. Последният пример е с “Топлофикация-Перник”. Там съдът одобри оздравителен план, предложен от синдика. Опит имаше за спасяване и на „Кремиковци”, но след като не се прие оздравителният план, сега синдикът продава на търг имуществото на предприятието.
Наблюдават ли се по време на кризата повече умишлени фалити?
- Какво значи умишлен фалит?! Това понятие неправилно се разбира, включително и от банкерите. Би следвало да се разбира такъв фалит, който се прави с цел да бъдат увредени интересите на кредиторите на дадена компания и те да не получат своето вземане. В тези случаи длъжникът сам прибягва до откриване на процедура по несъстоятелност, като подава молбата до съответния съд. Това се прави, след като вече е отчуждил по-голямата част от имуществото си, за да не могат кредиторите да му вземат нищо. Подобна стъпка обаче крие рискове, тъй като в Търговския закон има изрични правила за атакуване на такъв род сделки, с които се е целяло намаляване на имуществото на длъжника. Всичко зависи от началната дата на неплатежоспособността и от датата на откриване на производството по несъстоятелност. Това са т.нар. отменителни искове, които могат да защитят кредиторите. Но законът задължава компаниите, които не са в състояние да изплащат своите задължения или са свръхзадлъжнели, сами да поискат от съда откриване на производство по несъстоятелност. В такива случаи фалитът е обективен и няма нищо лошо в това да се поиска. В Наказателния кодекс има цял раздел „Престъпления против кредиторите”. Той е изключително любопитен. Текстовете са от 1996 г., но не се прилагат. Това означава, че уредбата е остаряла и следва да се направи нова. От разпоредбите на чл. 227б на Наказателния кодекс следва, че „търговец, който изпадне в неплатежоспособност и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не заяви това пред съда, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева”. Ако тя се спазваше, всички търговци трябва да са в затвора!
Лесно ли е умишленият фалит да се разпознае?
- По време на криза е нормално фалитите да зачестяват. Умишленият фалит може да се разбере сравнително лесно, като се изследват всички сделки за даден период. Всеки добросъвестен синдик може да отговори на този въпрос, стига да разполага с всички счетоводни документи на фалиралия търговец.
Може ли кредиторите да си търсят вземанията от други дружества, свързани с фалиралата фирма? Какво се случва, ако фалира компания от холдингова структура?
Кредиторите нямат възможност да търсят вземанията си от другите компании в холдинга или от самия холдинг, тъй като всяко дружество е отделно юридическо лице и отговаря само за себе си. Това, че са свързани лица, не води след себе си и отговорност за задълженията на дъщерното дружество. Отговорност може да се търси само ако холдинговото дружество по някакъв начин е станало гарант на дъщерното си дружество. Иначе то не отговаря, най-много да му намалеят активите с фалита на притежаваната от него компания. Обикновено, ако банка кредитира дружество, чийто собственик е холдингова компания, тя се застрахова допълнително с гаранции, които изисква от компанията майка. В този случай би могло да се насочи изпълнение и към компанията майка, но в повечето случаи холдинговите дружества избягват да гарантират задължения на своите дружества. То това е и смисълът - ако фалира дъщерна компания, холдинговото дружество да не се засяга.
Владислав Панев, председател на борда на директорите на УД “Статус Капитал”:
По отчетите ще ги познаете
Не е имало манипулация на пазара, но отчетите на “Мостстрой” ясно показваха, че има проблеми около това дружество. Собственият му капитал по консолидиран отчет към 30 юни беше 5 хил. лв. и това беше ясен знак, че то е на ръба на несъстоятелността. Друг въпрос е, че самата компания не е предоставяла достатъчно информация за проблемите си, че има просрочени заеми, че няма споразумение с кредиторите. В крайна сметка инвеститорите научиха постфактум от компанията, че е започнала процедура по несъстоятелност.
Отчетите на компаниите са публични и всеки може да прецени коя от тях има натрупана сериозна задлъжнялост и може да изпадне в подобна ситуация. Има такива фирми и техните проблеми не са тайна. Ролята на Комисията за финансов надзор е да прецени кой има ликвидни проблеми и да поиска от него повече информация. Инвеститорите също трябва да бъдат запознати с тях навреме. КФН не е в състояние да наказва компании, които имат финансови проблеми, защото най-често те са в резултат на икономическата криза. Лошият резултат на такива дружества се дължи и на лошо корпоративно управление.
Ситуацията при “Мостстрой” е доста динамична и КФН трябва бързо да направи проверка. Отчетите на дружествата в “Мостстрой” показват, че има сериозни проблеми. Същото се отнася и до контролираното от Васил Божков “Железопътна инфраструктура Холдингово дружество”. То също е публично дружество и е с просрочени кредити. Инвеститорите биха искали да знаят дали има споразумение с кредиторите, дали са разсрочени договорите и дали се плаща по тях.
Фалити се случват навсякъде. В случая с “Мостстрой” и в целия строителен сектор до 2007 г. бяха създадени много нови фирми с идеята, че държавата ще направи значителни разходи за обновяване и модернизация на инфраструктурата. По една или друга причина този процес се забави и това изправи пред проблеми фирмите с много кредити.
Нормално е в криза да има повече фалити, отколкото във времена на растеж. Но родните фалити се различават от международните. Търговският закон е доста тромав и фалитите се проточват неоправдано дълго време. Това се вижда в случая с “Кремиковци” - имаше един насрочен търг за активите, сега има втори. В развитите икономики активите на комбината щяха да са при някой друг на втората седмица от фалита. Помним какво се случи преди по време на управлението на Жан Виденов със “Стомана”- Перник, “Химко”, “Агробиохим”, “Стопанска банка” и корабостроителницата във Варна. Разпоредбите за фалитите не позволяват бързо разрешаване на проблемите така, че активите и поделенията на съответните фалирали компании да продължат да работят.
сп. ТЕМА, брой 41 (468), 18-25 Октомври 2010
От другата страна на моста, Петя Димитрова, Татяна Явашева