Адв. Янчо Трончев за в-к Стандарт, „Адвокатът: Най-често се води дело”
Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена платежна операция, банката носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Това заяви за "Стандарт" адвокат Янчо Трончев, чиято кантора е специализирана в областта на банковото дело.
Каква е отговорността на банката за неразрешени платежни операции? Въпросът е уреден в Закона за платежните услуги и платежните системи (в сила от 2009 г.). Според разпоредбата на чл.57 от закона, в случай на неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги (банката) възстановява на платеца незабавно стойността на неразрешената платежна операция и когато е необходимо, възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се намирала преди изпълнението на неразрешената платежна операция. Възстановяването трябва да се извърши не по-късно от 21 дни след получаване на уведомлението.
От друга страна, ползвателят на картата понася загубите, свързани с всички неразрешени платежни операции, произтичащи от използването на изгубена, открадната или незаконно присвоена карта, когато не е успял да запази нейните персонализирани защитни характеристики, до максимален размер, договорен между банката и ползвателя, но не повече от 300 лв. Това беше и по стария закон.
Ако уведоми банката незабавно след узнаването, титулярят на банковата карта не понася никакви имуществени вреди, произтичащи от използване на изгубена, открадната или незаконно присвоена карта, с изключение на случаите, когато той е действал чрез измама. Това е законовият ред.
В действителност обаче банките най-често твърдят, че банковата карта и нейната защита са грижа главно и единствено на този, на когото те принадлежат. Всичко, което се случва с пластинката и сметката, не засяга банката, са приели в средите на кредитните институции. Обикновено банката приема, че е отговорна едва след като картодържателят е сигнализирал при отчетено източване и ако има повторна кражба от сметката, тогава обикновено трезорите връщат парите, но това не важи за дръпнатите (изтеглени, наредени) преди това суми.
В случай че банката откаже да възстанови сумите, казусът най-често се решава в съда, казва адвокат Трончев. Това е така, въпреки че със закона от 2009 г. се създаде Помирителна комисия към БНБ, пред която да се уреждат доброволно такива спорове между банките и притежателите на карти. Стигне ли се до съд, делото трябва да бъде заведено от картодържателя, а не той да чака банката да му реши проблема, тъй като тя няма никакъв интерес да възстановява парите. Преди това обаче потърпевшият трябва на първо място да представи доказателства, че е уведомил банката си максимално бързо и по възможност писмено, след като е установил липсата на парите. Едновременно с това трябва да сигнализира и полицията (или прокуратурата), ако се касае за криминални действия. След това вече може в заведеното гражданско дело в съответния съд да представи доказателства къде е бил по време на източването и че не е изпускал от поглед банковата си карта, нито я е предоставял на някой друг.
Преди да се обърнете към съда, редно е да потърсите ръководството на кредитната институция и да проведете разговор, с който да се опитате да постигнете споразумение с банката, съветва адвокат Трончев. Това може да спести намесата на магистратите. Въпреки че българските банки никак не са склонни да се споразумяват, има и такива случаи. Причината е, че при източване на кредитна карта чрез пазаруване онлайн много лесно се доказва ненамесата на ощетения титуляр. В последно време не са малко делата, спечелени от картодържатели и по които банката е длъжна да възстанови сумата, да плати лихвите и разноските по тях.