Адв. Янчо Трончев за в-к Стандарт, "Парите ни в банките - лесна плячка за хакери"
Банките не са длъжни да ви върнат и лев, ако измамник изпразни сметките ви. Това става ясно след внимателен преглед на родното законодателство по въпроса. Кредитните институции не са отговорни за кражби от сметки. Това поясни за “Стандарт” адвокат Янчо Трончев, специализиран в банкови дела. Единственият начин клиентът да си получи парите обратно бързо и без неприятности, е ако подобна клауза съществува в договора му с обслужващия трезор. Договори с такива клаузи обаче на практика няма, защото законът не го нарежда. Например в Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежни системи защитени са само личните данни. Според юридическата практика банките са отговорни за източване само ако то е станало, след като титулярът на сметката е алармирал за това. За всички суми, източени преди сигнала, трезорът не носи отговорност. Парите могат да бъдат върнати само чрез съда, и то ако се докаже, че чиновник от институцията е свързан с престъплението или поне е знаел за него. Което на практика също е много трудно да се случи.
Един от най-сигурните начини за контрол над сметките е да научавате веднага за всяко движение по сметките ви чрез SMS. На цената на едно съобщение ще получавате на момента информация за всяко наредено плащане от вашата сметка. Ако не сте го направили вие, може на минутата да се обадите в банката и да алармирате, че точат пари от картата ви. Така шансовете да хванат крадеца е много по-голям.
Друг начин е да искате т. нар. миниинформация за транзакциите по сметките. Банката е длъжна при поискване да ви предостави списък с последните 10 плащания, в който са обозначени подробно часът, датата и мястото, от което са теглени парите. Ако има несъответствия, веднага могат да бъдат засечени. Ако такива извлечения се правят на всеки 10 дни например, вероятността да си върнете парите е доста голяма.
вестник Стандарт, 18 Октомври 2007
"Парите ни в банките – лесна плячка за хакери", Валерия Стойкова