Адв. Янчо Трончев за в-к 24 часа, "Без фалити със задна дата, за да са по-малко лошите кредити"
- Г-н Трончев, банкерите често се оплакват от недобросъвестни фирми, които пристъпват към фалити със задна дата, като така обезсилват обезпечението. Управителят на БНБ Иван Искров неотдавна също обърна внимание на проблема. Има изготвени промени в Търговския закон в тази връзка. Може ли да се очаква, че крайният ефект ще е и намаление на лихвата?
- Доста крайно е едно такова становище. Намаление цената, т.е. лихвата на кредитите е резултат от много фактори. Разбира се, че при по-бърза събираемост на т.нар. лоши кредити това също би трябвало да има положителен ефект най-малко защото банките ще освободят излишни активи, обезпечения, заделяне на провизии и т.н.
Освен това ще намалеят недобросъвестните длъжници.
У нас все още много фирми и лица разчитат на бавната и тромава процедура по събиране на просрочените кредити, като си мислят, че рано или късно ще се отърват от кредита и няма да го върнат. Това може да се получи само при бездействие на кредитора, в случая на банките, в противен случай дългът не погива. Той дори се плаща от наследниците. Всеки трябва да знае, че щом е теглил кредит, има задължения да го връща, и то със съответната лихва.
- Коя е най-важната промяна, която би се въвела?
- Изменя се уредбата за началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността. В новия законопроект се предлага началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, да е определена от съда дата, която не може да предхожда с повече от 3 години датата на подаването на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
- Как е сега?
- В досегашната уредба началната дата се определя винаги като дата преди постановяването на съдебното решение за обявяване на несъстоятелност. Периодът между началната дата и датата на съдебното решение за откриване на производство се определя от правната доктрина като т.нар. подозрителен период.
Редица правни действия на длъжника, извършени в този период и изрично определени от закона, са атакуеми по отношение на тяхната валидност от страна на кредиторите.
В закона са изброени сделките, които могат да бъдат обявени за нищожни. Те обхващат всички парични плащания на длъжника и учредяването на всички обезпечения, извършени през подозрителния период.
Видно е същественото значение на определянето на началната дата на неплатежоспособност и последиците от нейното определяне за голям кръг от кредитори.
Предлаганите промени на Търговския закон са породени от проблеми и затруднения, срещани в практиката. Последното значително изменение в тази материя е от 2006 г. След това не е извършван цялостен преглед на уредбата. Междувременно са приети повече от десет отделни, невинаги добре синхронизирани и обосновани изменения и допълнения.
- Има ли недостатъци в предлаганите промени?
- Има някои неясни разпоредби. Например създава се нов член за лихвите и неустойките върху необезпечени вземания след датата на откриване на несъстоятелност. Не е ясно всички лихви и неустойки ли се погасяват, или само някои. Излиза, че неустойките по обезпечени вземания се запазват. Трябва точен и ясен законодателен език, за да няма противоречиво тълкуване и прилагане на закона.
Съществуват неясноти и в членовете, отнасящи се за вреди, които синдикът на фалиралото дружество или кредиторът могат да предявят пред съда.
- Появи се неотдавна идея на Министерството на труда и социалната политика за промени в Търговския закон, според които работниците и служителите да искат несъстоятелността на фирмата в случай на неизплащане на заплатите. Какво мислите?
- Смятам предложението на този етап за неприемливо. Заплатите не са търговски вземания, а произтичат от трудови правоотношения. Много често неизплащането или забавянето на заплатите се дължи на причини, които не зависят от работодателя, т.е. са обективни.
Немислимо е всеки, който не си е взел една или две заплати, да може да иска фалит на фирмата, това създава правна несигурност. Може да се помисли работниците и служителите да минат на по-предна позиция при поредността за изплащането на вземанията при фалирал търговец, защото сега са едва на четвърта позиция.
Доколкото ми е известно, за заплатите на работниците има създаден и специален гаранционен фонд, така че да се гарантира получаването на неизплатените възнаграждения.
- От какво най-често се жалват клиентите на банките?
- Едното е, че банките неправомерно и без тяхно знание им увеличават лихвата по кредитите, а второто е, че банката не е искала да се удовлетвори от обезпечението, което е приела при отпускане на кредита, а търси и други имоти например или "гони" поръчителите. В повечето случаи тези оплаквания са неоснователни, но има и случаи, когато са основателни и ако банката не ги приеме, се отива на съд.
- Има ли ръст на исковете срещу банки от началото на кризата?
- Определено има ръст. При бума на кредитирането до 2008 г. нямаше много искове срещу банките. Сега се увеличиха, но то е и паралелно, защото и банките увеличиха делата срещу неизправните длъжници, които в кризата нараснаха много.
- А срещу небанкови финансиращи компании? Къде най-често грешат те спрямо клиентите си?
- Те не грешат. Много добре си отчитат интереса. Разбира се, някои заблуждаваха клиентите, като предлагат например ниска лихва срещу отпуснатия заем, но събират "такса обслужване на кредита" всеки месец, докато трае погасяването на дълга. А ако човек пресметне добре, излиза, че лихвата, която следва да погасява, е много по-висока от средната лихва, на която кредитират банките.
- Нужна ли е по-голяма прозрачност при формирането на лихвите?
- Да. Но вече има и законодателна уредба в Закона за кредитните институции, в Закона за потребителския кредит и т.н. Трябва да има ясни и разбираеми правила, но за банките е рисково лихвата да бъде фиксирана за целия период на кредита, а понякога и за лицата кредитополучатели. Но това някак си не се разбира и се действа малко популистки.
- Как гледате на идеите на Министерството на финансите за общ референтен процент, за намаление на таксите и за включване на заемите под 400 лв. в закона за потребителския кредит?
- Както казах и по-горе, не е добре да се действа популистки. А да се търси решение, приемливо за двете страни. Не бива да правим промени, като само се оправдаваме с кризата. Банките също са засегнати от кризата. Следа да се отчита и техният интерес и това, което е добре и за двете страни - кредитор и кредитополучател, то да се приема.